Намира се в долината на р.Мальовица. Общият капацитет на хижата е 125 места. Водоснабдена, електрифицирана, отоплението е електрическо. Районът разполага със ски-писта, съоръжена с влек. Тогава направихме един страхотен преход. Закараха ни до комплекс Мальовица. От там за около час стигнахме до хижа Мальовица. Нагоре още няколко часа и бяхме на връх Мальовица. Разбира се имаше мъгла и чакахме около час да се дигне, за да имаме по-хубава гледка. Под върха се разминахме с нашите кумове. По-късно започна да ръми, облаците малко се раздвижиха и видяхме част от гледката. Тръгнахме към хижа Иван Вазов, като минахме през Додов връх и под Вазов връх.

Отидохме на на Бъбрека( 5 езеро) от там ние двамата, мама, тате, приятелското семейство ( състоящо се от трима багабонти, майка им и баща им) продължихме нагоре. Като стигнахме до седмото езеро( Сълзата) имаше мъгла и нищоооо не се виждаше.Тъй като искахме да изчакаме, решихме Ники, Ивка( момичето ) и аз да се разходим към Раздела. Като стигнахме до там имаше страхотен изглед на юг към х.Иван Вазов и язовир Калин. Като се върнахме отново нямаше изглед и тръгнахме да се връщаме. На връщане минахме през всичките езера, чешмата на Дънов и старата хижа 7 Рилски езера. След това се върнахме на новата хижа и там се разделихме. Ние се прибрахме към София с групата ни от екскурзията.

Успях да организирам приятели да отидем на Витоша – Черни връх(йеййй). Все пак сме 2 години в София и да не отидем до Витоша е срам. Получи се много добре бяхме разумно голяма/малка група и вървяхме с почти cherniVruhеднакво темпо. Времето беше страхотно – малко слънцето ни дойде в повече, но при положение, че това лято вали всеки ден, това не беше проблем. На върха момчетата се редига на една гоооляма опашка за боб от самия връх и планински чай. След това хапнахме, починахме си и тръгнахме надолу. Като стигнахме до хижа Алеко, DSC02620решихме, че не искаме да си причиняваме отново натъпкания автобус с баби, който около 30-40 минути слиза към квартал Хладилника. И така стигнахме до извода, че с лифт ще ни е хем приятно, хем красиво, хем различно. В лифта се оказа, че само аз съм се возила в кабинков лифт. Имаше красива гледка към София, опитвахме се да видим Студентски, но не беше много успешно. От лифта на Симеоново си хванахме автобус до Студентски, там заслужено хапнахме сладолед и се прибрахме по стаите изморени и щастливи